Из есетата на тема“МОЯТ КЛАС”(учебна 2006/2007 г.)
“Минаха времената за игри. Започваше истинското мъчение. Училището! За пръв път влязох заедно със съучениците си в класната стая. Макар че не познавах никого, скоро си намерих приятели. От ден на ден ставахме по-задружен клас. И ето, не след дълго започна удоволствието – да ходим на излети и екскурзии.Така неусетно минаха три години. Вече сме в четвърти клас. Ние пораснахме и станахме по-умни. За това ни помогна господин Андреев. Той е много добър и целият клас го обичаме като наш родител.”
Хрисина Василева Ръбачева, 4.б клас
“Моят клас е съставен от хора най-различен тип и характер, но въпреки това ние всички се разбираме, помагаме си и успяваме да бъдем добри ученици.В класа ми има шегаджии – те забалвяват всички, а и по всяко време, на всякаква тема дават добри идеи на класа. Има и по-буйни – обичат боричкането, но в границите на разумното и шегата.”
Кристиян Гарев, 7.а клас
"Винаги ще се намери някой, който да е по-добър от друг в дадено нещо. Ние не трябва да завиждаме или да саботираме работата му, а да се поучаваме от грешките си и да се опитваме да го стигнем, дори и да го надминем, но без да проявяваме подлост. Завистта в моя клас не е голяма – не е овладяла много хора в сравнение с други училища и класове, където най-добрите се наказват с мръсни и гнусни номера.Класът е онова, което обединява учениците с различни интереси и характери, които въпреки това могат да бъдат истински приятели. Но класът е и онова, което съпоставя възможностите на добрите, правейки ги истински съперници с цел постигане на по-добри резултати.”
Христо Мирославов Добрев, 7.б клас
"Казват, че обединението прави силата, и в случая това становище е вярно в пълна сила. Много важно за мен е класът ми да не е разединен, а обединен. Моят клас е такъв и това е най-важното! Ние учим, спортуваме и споделяме заедно.”
Йохан Антонов Сомлев, 9.в клас
"Преди стъпването си в училище човекът дете все още живее в своя детски свят, далеч от мисълта, че все някога ще му се наложи да напусне сигурния дом, лятната овощна градина с люлката и детската площадка с купища пясък и два пъти по толкова спомени. Когато този момент настъпи, детето – вече ученик – е въодушевено, защото очаква училищният живот да наподобява детския му свят. Когато разбере, че това не е така, когато седне до непознато дете, когато го е страх да обели дума пред новите деца, тогава в него Аз-ът прави своите първи стъпки, за да може ученикът да се крепи и да направи крачката към другите съученици.”
Събина Иванова Иванова, 10.г клас
“Класът е мястото, в което един младеж се чувства в свои води и на място. Тук той може да сподели радостите и проблемите си и да бъде разбран от своите връстници. Може да потърси помощ или съвет от тях за нещо, за което не може или не иска да говори със своите родители.”
Минко Валентинов Чернев, 11.а клас
“Ако трябваше да се върна назад и да избирам отново паралелката и училището, пак щях да избера същото училище, същия клас, същите приятели, същия чин... И все пак, като се замисля, бих променила нещо, а именно това – да казвам по-често на моя клас думите “Обичам ви!”.”
Петя Милкова Дочева, 12.а клас
