Казват, че приятелството е богатство. 24 деца от Троян се върнаха обогатени, впечатлени и удовлетворени от 8-дневното посещение в побратимения на Троян френски град Виньо на Сена. Те върнаха визитата на френските деца, които бяха в Троян в края на май. И дали защото французите бяха много доволни от нашето гостоприемство и внимание тук, те ни посрещнаха изключително топло и всеотдайно. Обяснимо е, защото приятелстовото между Троян и Виньо е доказано в годините и французите се гордеят с това. На много места в града има големи табели с гербовете на побратимените на Виньо градове. И макар България да е в най-източната част на Европейския съюз, Троян е в центъра на табелата на побратимените градове – другите два града са португалски и ирландски. Иска ми се да подчертая, че французите много държат на това сътрудничество и особено се гордеят с това, че имат побратимен град от Източна Европа. Виньо на Сена е пилотна община, която работи по европейски проекти, и това й носи много средства. Особено предимство имат тези градове, които си сътрудничат с новоприети членки на ЕС. Разказваха ни, че много градове във Франция едва сега започват да търсят градове от България и Румъния за съвместни проекти, а при положение, че Виньо и Троян са сдружени от повече от 20 години, това е предимство и гордост за тях. А за нас? Тук се замислям дали ние в Троян работим достатъчно в тази насока. На знам как го правят, но знам, че изцяло с общински пари бяхме посрещнати там. Нашите деца си платиха само самолетния билет. Всички останали разходи – транспорт, храна, нощувки в хотела – бяха поети от френската община. У нас остава огорчението, че нашата Община с много уговорки и молби от наша страна пое само транспорта на троянските деца до София и обратно, както и транспорта на френските деца за престоя им тук. „Няма пари” е само оправдание. Французите казват: „Който иска и работи, намира начин.”
Радвахме се на изключително гостоприемство там. Двама представители – на Общината и на Сдружението за европейско сътрудничество, всеки път различни хора - ни придружаваха всеки ден и навсякъде. Лично кметът на Виньо г-н Поансо прие в Кметството нашата група, почерпи децата, поговори си с тях. Директорите на двете наши училища - г-н Минко Христов и г-жа Розалина Русенова, му връчиха троянски сувенири и почетни знаци на училищата си. Бяхме поканени на барбекю в двора на Моник Лашони, зам.-кмет по финансите, която пряко отговаряше за групата ни и беше неотлъчно с нас всичките 8 дни. На това парти присъства и кметът.
Бяхме на гости в началното училище, от което бяха учениците, посетили Троян. Те ни се радваха от сърце, а в салона на училището нашите деца ги впечатлиха с песни, танци и скечове. Браво на Елица Наумова – тя винаги беше готова да запее (и го умееше!). Пя на български, на английски и на френски, което особено поласка нашите домакини. Похвала заслужават и Ирена - народни песни, Нермин и Радоил - скеч, Доротея с фееричния танц, както и Наталия, Мариела, Десислава и Офелия – народни танци. И независимо че децата бяха от различни училища, те показаха, че могат да бъдат екип.
Посетихме и център за работа с деца – богато френски имение, подарено от собственика му на общината, за да се ползва от децата. Посетихме също частно училище, което се намираше в имотите на католическата църква и затова дворът на църквата и на училището бяха общи, а на училищния вход имаше малък параклис, където децата могат да си запалят свещичка. И сигурно техните учители (а защо не и родители) ги учат на това. Директорът на частното училище ни прие в столовата – чиста, уютна, многоцветна, - почерпи ни и след това отидохме в залата, където направи презентация за френската образователна система, след което ни разведе из училището. Прави впечатление, че класните стаи са доста по-различни от нашите – целите са отрупани с нагледни материали, плакати и ученически проекти.
Французите много се погрижиха и за културната ни програма. Водиха ни в замъка Фонтанбльо – лятната резиденция на френските крале, обитавана като място за отдих повече от 8 века. Бяхме впечатлени от разкоша и лукса на френския кралски двор. Два дни бяхме в Париж. Безброй снимки има във фотапаратите ни от катедралата Нотр Дам, от Айфеловата кула; обядвахме в градините на Тюйлери; качихме се на Мон Мартр, където почувствахме атмосферата на френските художници; влязохме в бялата катедрала Сакре Кьор, пред която се откриваше прекрасен изглед към Париж отвисоко. В музея Д`Орсе, разположен на левия бряг на Сена, на площ 45 000 кв. м са изложени повече от 4000 художествени произведения – живопис, скулптура, графика, мебели. Спирахме се пред платната на Винсент Ван Гог, Анри де Тулуз-Лотрек, Густав Реноар, Едуард Мане, Клод Моне, Пол Сезан... как да ги изброиш всичките!
И последния ден, като венец на цялото ни посещение, френските ни приятели ни заведоха във Версай – впечатляващия кралски дворец със салоните на кралските апартаменти, наповторимата зала на огледалата, Историческия музей с 11 зали, илюстриращи времената на Людвиг ХІІІ, на краля Слънце – Людвиг ХІV, на Наполеон Бонапарт. Изморени, но изключително доволни, влязохме в градините на Версай. Неописуема красота, вкус и майсторство!
Сега сме в България – доволни и признателни: на Комитета за побратимяване, че направи възможно това сътрудничество; на френските домакини, гостоприемни, всеотдайни и изключително загрижени.
Не сме ние хората, които ще съветват нашата Община, но ни се иска все пак да подсетим, че има много неща, на които можем да се учим от френския опит, и нека го направим в полза на всички нас. Още повече, че делегация от нашето кметство посети преди известно време Виньо на Сена и всички ние, гражданите на Троян, очаквахме да усетим приложен на практика добрия френски опит. Дерзайте! Ние, каквото можем, ще помагаме! А децата на Троян са стойностни! Те го показаха и във Франция и затова си заслужава да се работи за тях - както в училищата, така и в Общината!
