Вестник СТАНДАРТ публикува днес (19.XI.2009) статията на Лора СИМЕОНОВА "Помощ, сърдит пубер у дома!". Поради програмния и характер я публикувам изцяло!
5 симптома предвещават войната вкъщи
Помощ, сърдит пубер у дома!
Не бързайте със забраните, станете приятели
Беше такова мило дете. Защо се превърна в истински звяр? Ако си задавате подобен въпрос, лампичката ви би трябвало да светне - честито, имате си пубер у дома!
Вечно нацупен. Често агресивен. Ужасно разсеян. Пристрастен към компютъра. Ненаситен за купони. Силно зависим от глупавите си приятели. Готов да ви обяви война във всеки един момент. Това са само част от симптомите на диагнозата "пубер". "Когато детето стане тийнейджър, то решава буквално да уволни родителите си", обяснява д-р Стивън Голдман, шеф на клиниката по детска психиатрия в Бостън. Това обаче не означава, че трябва да чакате 4-5 години с надеждата, че "на хлапето ще му мине".
Симптом Мразя те!
Детето ви се държи с вас като боклук? Спокойно, всеки тийнейджър го прави. Белег №1, че го тресе пубертетът е именно промененото му отношение към вас. Тийнейджърите въстават срещу родителския авторитет, обяснява и психологът Ани Владимирова. Докато ги тресат хормоните, вашето мнение им се струва по-маловажно и от това на най-омразния им съученик. Историята всъщност се повтаря - както и през детския пубертет, хлапето оспорва всяка ваша оценка. Но докато 2-годишният малчуган просто тропа с крак и крещи "Няма!", 15-годишният ви гледа с насмешка, дори с отвращение, обяснява психологът Надин Каслоу от университета в Атланта. Това обаче е нормално - за да намери индивидуалността си, тийнейджърът трябва да свали родителя от пиедестала. Можете ли да опазите авторитета си? "Най-голямата ви грешка е да се правите на обидени и отхвърлите детето", обяснява д-р Голдман. Въпреки че се прави на голямо, то всъщност има нужда от вас. Трябва да сте хладнокръвни, смятат психолозите. Без да изпадате в малодушие и да прощавате откровената обида. Най-силното ви оръжие е търпението - бунтът ще свърши, когато хлапето стане на 16-17 години.
Предпочитам PC-то
Вече почти не си говорите. Малката ви госпожица си идва у дома, удостоява ви с вяло "здрасти", после лапва мобилния и започва 30-минутно хилене и шушукане по GSM-а от нейната стая. Факт - през пубертета детето ви ще прекарва повече време във Facebook, Skype и на телефона, отколкото в разговори с вас. В никакъв случай не ограничавайте детето си от компютъра или GSM-а обаче, предупреждава д-р Голдман. Ако отрежете връзката му - макар и виртуална, с приятелите, ще му докарате класическа депресия.
Каква е алтернативата? Ако оценките на детето не страдат и си пише домашните навреме, не се месете, съветва детският психолог от Ню Йорк Сюзън Бартел. Естествено, въведете някои правила - никакви SMS-и и разговори, когато сте се събрали на масата. И още един закон - компютърът трябва да се изключи час преди сън, съветва д-р Бартел.
Не съм Пепеляшка!
"Защо другите ходят на дискотека, а аз се прибирам в полунощ?!" - няма начин тийнейджърът вкъщи да не ви задава нонстоп този въпрос. Най-трудно ще ви е да разрешите именно проблема колко често може да излиза детето и кога трябва да си е у дома. Нормално е да се притеснявате какво може да му се случи навън. Но заради страховете си не бива да ограничавате излизанията на детето, предупреждават психолозите. Това може да го тласне към крайности и пълно неподчинение, смята д-р Голдмън. Какво можете да направите? Първо, съобразете вечерния час с този на приятелите му - ако трябва, консултирайте се с родителите им. После - научете го да се прибира в уреченото време, съветват психолозите. Разбира се, дайте малък толеранс.
Ако детето закъснее с 10 минути, просто му направете забележка - не бързайте с наказанията. Но ако се прибира с половин час по-късно или повече, автоматично отменете излизането за седмица, съветва д-р Голдман.
Не закачай приятелите ми!
Компанията на детето ви ви притеснява? Мислите, че зад изсулените дънки и пиърсинга на приятелчетата му се крият истински злодеи? Не бъдете толкова задръстени, съветват психолозите. Нормално е в тийнейджърската възраст хлапетата да са по-ексцентрични. Това обаче не ги прави лоши деца. Разбира се, ако забележите, че детето ви се движи в компанията на деца, които бягат от училище или се друсат, трябва да вземете мерки. Със забрани обаче няма да постигнете нищо, предупреждават психолозите. Важно е да сте постоянно нащрек, да следите за промени в поведението или оценките на детето си. И, ако надушите проблем, веднага да говорите с него открито. Така тийнейджърът ще свикне да споделя повече с вас. Важно е детето ви да знае, че дори да е тръгнало по лош път, сте зад него. И заедно можете да се справите с всичко.
Нищо не разбираш!
Истерия, плач, блъскане на врати - когато имате тийнейджър вкъщи, все едно живеете в сапунен сериал. В тази възраст децата са във владението на много силни емоции, обясняват всички психолози. И е важно да не подценявате драмите, които изживяват - колкото и смешни да ви се струват на пръв поглед. В никакъв случай не се подигравайте с чувствата на детето си, предупреждава д-р Голдман. Дали ще е първа среща или спречкване с приятелка - просто слушайте, съчувствайте и не давайте съвети на детето си. Опитайте се да бъдете приятел. В противен случай рискувате да се превърнете във враг.
Лора Симеонова
Симптом Мразя те!
Детето ви се държи с вас като боклук? Спокойно, всеки тийнейджър го прави. Белег №1, че го тресе пубертетът е именно промененото му отношение към вас. Тийнейджърите въстават срещу родителския авторитет, обяснява и психологът Ани Владимирова. Докато ги тресат хормоните, вашето мнение им се струва по-маловажно и от това на най-омразния им съученик. Историята всъщност се повтаря - както и през детския пубертет, хлапето оспорва всяка ваша оценка. Но докато 2-годишният малчуган просто тропа с крак и крещи "Няма!", 15-годишният ви гледа с насмешка, дори с отвращение, обяснява психологът Надин Каслоу от университета в Атланта. Това обаче е нормално - за да намери индивидуалността си, тийнейджърът трябва да свали родителя от пиедестала. Можете ли да опазите авторитета си? "Най-голямата ви грешка е да се правите на обидени и отхвърлите детето", обяснява д-р Голдман. Въпреки че се прави на голямо, то всъщност има нужда от вас. Трябва да сте хладнокръвни, смятат психолозите. Без да изпадате в малодушие и да прощавате откровената обида. Най-силното ви оръжие е търпението - бунтът ще свърши, когато хлапето стане на 16-17 години.
Предпочитам PC-то
Вече почти не си говорите. Малката ви госпожица си идва у дома, удостоява ви с вяло "здрасти", после лапва мобилния и започва 30-минутно хилене и шушукане по GSM-а от нейната стая. Факт - през пубертета детето ви ще прекарва повече време във Facebook, Skype и на телефона, отколкото в разговори с вас. В никакъв случай не ограничавайте детето си от компютъра или GSM-а обаче, предупреждава д-р Голдман. Ако отрежете връзката му - макар и виртуална, с приятелите, ще му докарате класическа депресия.
Каква е алтернативата? Ако оценките на детето не страдат и си пише домашните навреме, не се месете, съветва детският психолог от Ню Йорк Сюзън Бартел. Естествено, въведете някои правила - никакви SMS-и и разговори, когато сте се събрали на масата. И още един закон - компютърът трябва да се изключи час преди сън, съветва д-р Бартел.
Не съм Пепеляшка!
"Защо другите ходят на дискотека, а аз се прибирам в полунощ?!" - няма начин тийнейджърът вкъщи да не ви задава нонстоп този въпрос. Най-трудно ще ви е да разрешите именно проблема колко често може да излиза детето и кога трябва да си е у дома. Нормално е да се притеснявате какво може да му се случи навън. Но заради страховете си не бива да ограничавате излизанията на детето, предупреждават психолозите. Това може да го тласне към крайности и пълно неподчинение, смята д-р Голдмън. Какво можете да направите? Първо, съобразете вечерния час с този на приятелите му - ако трябва, консултирайте се с родителите им. После - научете го да се прибира в уреченото време, съветват психолозите. Разбира се, дайте малък толеранс.
Ако детето закъснее с 10 минути, просто му направете забележка - не бързайте с наказанията. Но ако се прибира с половин час по-късно или повече, автоматично отменете излизането за седмица, съветва д-р Голдман.
Не закачай приятелите ми!
Компанията на детето ви ви притеснява? Мислите, че зад изсулените дънки и пиърсинга на приятелчетата му се крият истински злодеи? Не бъдете толкова задръстени, съветват психолозите. Нормално е в тийнейджърската възраст хлапетата да са по-ексцентрични. Това обаче не ги прави лоши деца. Разбира се, ако забележите, че детето ви се движи в компанията на деца, които бягат от училище или се друсат, трябва да вземете мерки. Със забрани обаче няма да постигнете нищо, предупреждават психолозите. Важно е да сте постоянно нащрек, да следите за промени в поведението или оценките на детето си. И, ако надушите проблем, веднага да говорите с него открито. Така тийнейджърът ще свикне да споделя повече с вас. Важно е детето ви да знае, че дори да е тръгнало по лош път, сте зад него. И заедно можете да се справите с всичко.
Нищо не разбираш!
Истерия, плач, блъскане на врати - когато имате тийнейджър вкъщи, все едно живеете в сапунен сериал. В тази възраст децата са във владението на много силни емоции, обясняват всички психолози. И е важно да не подценявате драмите, които изживяват - колкото и смешни да ви се струват на пръв поглед. В никакъв случай не се подигравайте с чувствата на детето си, предупреждава д-р Голдман. Дали ще е първа среща или спречкване с приятелка - просто слушайте, съчувствайте и не давайте съвети на детето си. Опитайте се да бъдете приятел. В противен случай рискувате да се превърнете във враг.
