Лазаровден, или Лазарница, е християнски празник, носещ името на св. Лазар. Пада се винаги през последната събота преди Великден. Момите и подевките се събират рано сутринта в дома на една от тях, обличат се в народни носии от своя край и тръгват по домовете на хората, пеейки лазарски песни за здраве и щастие, късмет и берекет. В замяна стопаните дават на девойките бели яйца като техните лица. След като обиколят всички къщи в селото, лазарките изпълняват специални обичаи, като гадаене за това коя мома кога ще се омъжи и как ще изглежда бъдещият й жених. Вярва се, че момичетата, които не участват в лазарските обичаи, няма да си намерят мъж.
Оттогава до днес представите на хората и на самите моми относно Лазаровден са се изменили. В днешно време все по-малко млади хора са запознати с тези традиции. За някои това са остарели обичаи, загубили своето значение още преди много години. Едва ли днес момичетата разчитат да узнаят бъдещето си от припевите на лазарка, надвесена над котлето с пръстени. Други са пътищата на съдбата - знаем за двойки, срещнали се в необятното виртуално пространство. Живите цветя отдавна не са момина украса, а бабините носии са само екзотика.
Колкото и да са се изменили нравите, аз съм убедена, че всяко момиче поне веднъж в съзнателния си живот е ходило на Лазар. Дори и аз – вече пораснала, тая в себе си спомените от мина
ли празници, в които с усмивка на лице, с кошница в ръце, окичена със здравец, ходех от къща на къща и пеех песни за здраве и берекет на стопаните. Искрено се надявам тези обичаи да се предадат на следващите поколения, защото има ли нещо по-ценно от традициите и обичаите на един народ, запазил българщината векове наред?
Стефания Калева, 7.б клас
Снимките от троянската Лазарица 2010 са ни предоставени от вестник "Троян 21"
