Както се очакваше, за едни тинейджъри най-интересни бяха късните купони из троянските заведения. За някои от тях това бяха едни изцяло нови преживявания, като се има предвид по-голямата строгост на немските нрави. Впечатлиха ги също по-ниските цени на стоките в България. Въпреки че бяха критични към качеството на българската бира, това не им попречи да я пийват. Беше любопитно за нас да наблюдаваме културните различия. Не познаваха например един особен вид „мезе” – слънчогледовите семки, дори не знаеха как да ги „чоплят”. Едно от нещата, невиждани за тях, бяха облепените с некролози стени и трябваше да им обясним какво представляват. Подвикванията и подсвиркванията след момичетата от „балканските мачовци” също ги изненадваха.
Но въпреки различията, осъзнахме, че приликите са повече. Интересно е колко добре всеки гостенин пасна на домакина си, сякаш ни бяха избирали с конкурс. Даваме си сметка, че не бихме могли да се опознаем толкова добре без посредничеството на английския език и отчасти на немския.
След като ги изпратихме и се върнахме по домовете си, усетихме една празнота. И за пореден път оценихме Интернет и социалната мрежа ”Facebook”, където само след няколко часа получихме съобщения за благополучното им пристигане вкъщи. Сега ще продължаваме да общуваме виртуално.
Но все пак най-пълноценен и радостен е контактът очи в очи и на следващата пътуваща група ще кажем, че това е едно невероятно преживяване и възможност, която не бива да изпускат!
Наталия, Виктория и Мелис от 10.а клас
Вижте СНИМКИ от гостуването
