*Когато всичко беше готово, ние просто зачакахме отнякъде да се появят деца, но скоро осъзнахме, че с чакане не става *Дори когато започна да се стъмнява, имаше дечица, които караха своите родители да им светят с телефоните, за да довършат своя шедьовър
Здравейте! Пиша отново във връзка с едно прекрасно събитие, което се проведе съвсем скоро, на 6 декември (когато беше церемонията по запалване на голямата коледна елха на площад "Възраждане" - бел. ред.). Става въпрос за „Коледната работилничка”, организирана от госпожа Ваня Иванова с помощта на нас, инициативните ученици.
Коледната работилничка всъщност е идея, родила се по повод най-светлия празник - Коледа. Тя има за цел да накара най-малките, децата от детските градини и начален курс, да творят, да изразят себе си по начин, който им е приятен, и така да си „отчупят” от чудото на Коледа. Да бъдат заедно и да се забавляват с това, което могат да правят най-добре.
Ние, организаторите, отидохме на централния площад в ранния следобед, за да подготвим всичко много добре. Всеки вършеше нещо и наистина се усещаше някаква странна магия, а госпожа Иванова 
беше много въодушевена! Подреждахме парчета глина, макарони, шишарки, боб, листи, моливи, маркери и каквото още ви дойде наум. Имаше и сцена за малките певци и актьори. Когато всичко беше готово, ние просто зачакахме отнякъде да се появят деца, но скоро осъзнахме, че с чакане не става. През центъра минаваха малки дечица, прибиращи се от детска градина със своите родители, а ние започнахме да привличаме вниманието им с цветни балони и много усмивки.
Отчаянието, породено от липсата на хора, бързо беше изместено от радостта от гледката на пълните работни маси, опашката от деца и родители до сцената ни и многото украсени с еко материали парченца глина, които сякаш се появиха изведнъж. Скоро отвсякъде ни подръпваха малки усмихнати същества, желаещи да изявят своя талант. А всяко от тях получи и грамота с едно голямо „БРАВО!”.
Дори когато започна да се стъмнява, в нашата работилничка още имаше дечица, които караха своите родители да им светят с телефоните, за да довършат своя шедьовър.
Аз… трудно ми е да опиша как се чувствах тогава. Усещането да виждаш толкова много невинни и щастливи личица срещу себе си и да знаеш, че ти си ги направил такива, е просто неповторимо! А това, да наблюдаваш как непохватно, но много сладко влагат всичките си усилия, за да направят нещо красиво, още повече! В един момент сякаш изгубих представа какво всъщност се случва. Бях много щастлива и вярвам, че всички деца останаха още по-щастливи и от мен!
