Книгата с лица, или както я наричаме – албум. Албумът, пълен със снимки на хора, които винаги са до теб, или на хора, които вече не са сред нас. Хора, които винаги ще помниш. Дали не е просто книга, покрита с дебел слой прах, която стои в претъпкания шкаф, дето много рядко отваряме? Албуми – книги на миналото, които ни напомнят откъде сме тръгнали, къде сме сега и къде може да бъдем. Книги, натежали от спомени.
За какво са ни те, се питат някои хора. Е, аз бих им отговорила, че всеки трябва да има поне по една малка книжка със спомени, защото какво е човек без тях – може би просто една восъчна фигура. Всяка снимка, всеки спомен гради човека. Докато гледаме снимки на децата си или разглеждаме албумите, които са увековечили нашето детство, ние се чувстваме спокойни и сигурни. Предполагам, от висотата на своя понатрупан житейски опит, че всеки има албуми, в които е подредил бебешки снимки, снимки от рождени дни и други важни за него събития. Неговият живот с всичко, което си струва да се запомни.
Дали албумът е скъп или евтин, кожен или от картон, няма значение. Защото съхранява лица, важни за даден човек. Спомените ни укрепват, те ни помагат в трудните моменти – моменти, в които имаме нужда да се върнем в миналото. Дали в дните, когато бяхме малки деца, или в дните, в които растяхме – те са мили и скъпи на сърцето.
Така е, мамо, макар моят албум да няма толкова много страници, аз също обичам да надникна в него и да отбележа как съм растяла през годините. И колко сладичка съм била като бебче в прегръдките ти. В които и сега обичам да се гушна.
Според нас албумите пазят късчетата на нашия живот и трябва по-често да поглеждаме в тях. За да се чувстваме цялостни и да виждаме как растем или как се променяме...
