*Когато заприиждаха ученици от другите училища, Ивка просто възкликна: „Ужас! Поля, къде ме доведе?!” *Всички бяха много умни и добронамерени, но, държа да отбележа, зубъри липсваха! *Поизцапахме се доста с кал и хоросан, но направихме плакат и страхотни гнездо и къща
Двете с Ивка и няколко други мои съученици имахме честта да се впуснем в първото по рода си приключение за нашето училище, а именно състезанието по Екология и устойчиво развитие, организирано по повод Климентови дни 2010.
Нашата госпожа по химия е Ваня Иванова. Тя е и инициаторът на състезанието и човекът, които ни вкара в голямото и бързо въртящо се колело на Природните науки. Не много преди самото състезание тя ни предложи да участваме като създатели на две от задачите, но впоследствие се реши, че ще бъдем състезатели, достойно представящи своето училище.
Състезанието си беше истински фурор и когато заприиждаха ученици от другите училища, Ивка просто възкликна: „Ужас! Поля, къде ме доведе?!”. Аз не се стреснах особено, тъй като, както знаете, вече имам малко опит в този тип надпревари. Скоро и останалите ми съученици се отпуснаха и след разделянето по отбори си създадохме една много яка приятелска обстановка, в която всеки успя да се отпусне и да извлече максимума от своите възможности. А крайният резултат беше впечатляващ!
Аз бях в отбор номер 2, в който имаше ученици от още три други училища. Всички бяха много умни и добронамерени, но, държа да отбележа, зубъри липсваха! Специално в моя отбор задачите бяха разпределени много бързо и всеки започна да се труди като работна пчеличка за благото на екипа. Поизцапахме се доста с кал и хоросан, но направихме плакат и страхотни гнездо и къща, която вследствие на пренасянето от чин на чин накрая приличаше по-скоро на лятна резиденция без покрив. Бяхме помислили за по-лесното проникване на слънцето вътре, разбира се! ;]
Моят отбор се представи блестящо и накрая излязохме на първо място, побеждавайки дори отбора на паралелката по екология, който си беше достоен противник! А накрая всички си тръгнахме доволни и щастливи, направили своята крачка напред в забавянето на процеса на „убиване” на планетата!
