СИП Електронни медии
Винаги, когато госпожа Острева ни е разказвала колко прекрасна страна е Германия, си мислех, че преувеличава. Но както казват хората, „око да види, ръка да пипне”, и ето че и аз повярвах в нейните „приказки”.Още когато се записах на обмена в немското градче Елванген, бях ужасно развълнувана, а в навечерието на пътуването вече не можех да си намеря място от радост, че утре тръгвам. Дори изморителното 24-часово пътуване с автобус не успя да убие ентусиазма ми. Пристигнахме на гарата в града на 22 май, един много слънчев и усмихнат ден, по обяд. Всички германски наши приятели вече бяха там и ни чакаха заедно със своите родители. На мига всеки си намери партньора и заедно се запътихме към вкъщи. Казвам „вкъщи”, защото през изминалата седмица домовете на тези хора бяха като наши собствени.
Всички се запознахме със семействата и се настанихме в стаите си. А посрещането беше повече от топло. Имахме всичко, от което можехме да се нуждаем, и се приготвихме за една повече от вълнуваща седмица в Германия.Програмата беше много интересна. Разходихме се из града, посетихме училището, което е красиво, чисто, подредено и много цветно. А учениците ревностно го пазят такова! Във вторник имаше екскурзия до Щутгарт и музея на Мерцедес. Тъй като имам интерес към автомобилите, този музей ме остави без дъх, но мисля, че не би оставил никой човек безразличен, пък било то и най-незаинтересования. Има само една дума- впечатляващо! Шопингът в града пък на всички и особено на момичетата ни се отрази повече от добре. Присъствахме на празника на свети Методий през един от следващите дни, когато беше дошъл и нашият кмет, както и още няколко човека от Троян. Имаше реч на български, а накрая всички изпяхме химна на светите братя. Беше умиляващо да чуем родния си език насред чуждата страна. Бяхме изненадани да се запознаем с няколко български семейства, които живеят в съседните градове и са дошли само заради този празник, за да почетат паметта на един от създателите на българската писменост и да се срещнат с други българи.
През остатъка от седмицата на всички ни се случиха толкова много неща, че е трудно да се опишат. Ходихме на басейн, на езда, на боулинг и на още един куп други красиви и забавни места. Всяка вечер си лягах изморена, но преизпълнена с впечатления. Животът в Германия е толкова спокоен, уреден и приятен, че когато вървиш по улицата, няма да чуеш ругатни, викове или да видиш намръщени, забързани хора, потънали в свой собствен свят. Почти всички са усмихнати и приветливи. Запознах се с хора, които се грижат за себе си и за своето здраве – спортуват ежедневно, развиват талантите си, живеят екологично. И като казах екологично… боклуци, разпръснати около кошчетата или в парковете, липсват и никой не „изпуска” случайно обвивката от храната си на улицата, едно от многото неща, които трябва да ни послужат за пример.Много от вас вероятно си мислят, че нашите връстници там са много по-дисциплинирани и „невиждали” забавления. Че имат дисциплина - да, но те се забавляват също толкова, колкото и ние, просто начинът им е различен. Там срещнахме много добри приятели, които, надявам се, ще ни останат за цял живот.
Затревени площи на всеки свободен милиметър и идеално асфалтирани, чисти улици са обичайна гледка в немските, европейски, градове.
Единственото нещо, което не ни хареса, е че там пият само газирана вода. Изворната българска малко ни липсваше, но всичко се преодолява!
Когато на 29 май трябваше да си тръгнем, на никого не му се искаше да прави това. Седяхме на гарата, прегърнати в своите нови приятели, ронещи сълзи. На госпожите им се наложи да ни подръпнат, за да съберат всички във влака, защото иначе рискуваха да оставят някого в Елванген, не че щеше да има недоволни.
В крайна сметка обаче всички сме обратно в Троян, обратно в реалността, щастливи, че сме преживели едно от най-интересните приключения в своя живот. Сега съвременните социални мрежи ни свързват с тези прекрасни хора на другия край на Европа и с нетърпение очакваме догодина те да ни посетят, за да можем ние да им разкажем нашата приказка.
Паулина Пенчева, 9.а клас
