В планината човек показва истинската си същност
1 ДЕН, 5 юли. Сутринта беше топла и слънчева. Ние, група от 34 човека, тръгнахме към Рила планина с училищния автобус от двора на училището точно в 08:08 ч.! Всички с големи раници и много ентусиазъм. Видяхме, че ръката на госпожа Босева беше счупена, но още тогава на всички ни стана ясно, че ще успее геройски да се справи с предизвикателството.По пътя спряхме в женския метох в град Самоков. Той е много добре поддържан и красив, с цветя и зелени площи. Вътре в него видяхме уникална икона на Богородица, много интересна и красива. Поговорихме дори с монахините, а някои от нас си купиха картички за спомен. След това имахме разходка из този малък, спокоен град.
Следваща спирка - Сапарева Баня. Още щом усетиха миризмата на сяра близо до гейзера, някои от нас сбърчиха недоволно носове, но въпреки това всички го разгледахме с интерес и изслушахме беседата на човека, който ни разказа истории, свързани с града и горещия воден извор. През това време сладко си похапнахме черници от близкото дърво.
2 ДЕН, 6 юли. Когато се събудихме в сряда сутрин, видяхме, че навън е мрачно и има мъгла, но решихме след закуска да предприемем кратък поход до Обесения камък, природна забележителност на 2 часа ходене пеш от хижата. По пътя бяхме много шумни и радостни, че вече сме на първия си поход за това пътуващо училище. Минахме покрай енергийно място, на което ходят да се зареждат екстрасенси от цялата страна. Когато стигнахме до нашата дестинация, седнахме да хапнем на полянката, а повечето момчета и водачът ни - Емил Христов, се изкачиха на камъка, откъдето гледката била невероятна, но за съжаление на нас, момичетата, не ни достигна кураж и физическа сила, за да я зърнем.
Учителите ни предложиха след това да отидем до мандра, която се намира наблизо, и там, смея да твърдя, ядох най-вкусното овче сирене през живота си! На всички много ни се услади и искахме още и още.
Следобед всеки правеше нещо - карти, федербал, волейбол, някои от нас добре се попекохме на слънце и хванахме тен. Вечерта момчетата запалиха огън и всички се събрахме около него, за да си изпечем сланина и филийки хляб. Като добавихме и по бутилка бира, нещата се получиха много добре, настроението се повдигна и всички ни завладя скаутски дух, а нямаше как иначе след историите, разказани ни от учителите и водача. Легнахме си изморени, но готови за следващия ден.
3 ДЕН, 7 юли. Вторият ни поход беше до Скакавишкия водопад и хижа Скакавица. В началото пътечката беше камениста и стръмна, а времето - много горещо, което направи прехода труден, но с малки почивки се справихме успешно. През почти целия път пък ни следваше едно куче, което ние нарекохме „нашето куче водач”.Водопадът впечатли всички ни, защото е много висок, пълноводен и водата му пада надолу с голяма сила. Той е просто неукротим. Част от групата се изкачи точно под водопада и момчетата дори се изкъпаха във водите му, за да се калят. Останалите ги наблюдавахме отдолу с бинокъл и им се чудихме на акъла.
Пътят към хижата ни мина неусетно, заради приповдигнатото настроение. И прекрасната природа, която ни заобикаляше. Когато стигнахме, срещнахме нова група ученици от град Главиница, Силистренска област. Между двете групи веднага прехвърчаха искри и естествено вечерта ни се предостави възможност да премерим сили във викторина с въпроси за планината. Те не бяха особено трудни, но достатъчно, за да успеем да докажем кои са по-добри и да оберем наградите, подготвени от хижарите. Тук е моментът да благодаря за знанията ни на нашите прекрасни ръководители! Последва дискотека с ретро музика и хора и всички бяхме във вихъра си, но в центъра на купона беше Вальо, който „се вкара в ритъма” и накара всички ни да затанцуваме, докато вече краката не ни държат.
4 ДЕН, 8 юли. Този ден беше нашият поход до Седемте Рилски езера. Взехме лифта, което за някои от нас си беше изпитание и преодоляване на страхове. Когато обаче слязохме от него, започна същинската част. Имахме специален водач от Рила, който да ни разкаже повече и по-подробно за всичко, което видяхме. Той правеше чести почивки и ни обясни много интересни неща. Пътят нагоре към езерата бе труден, дълъг и каменист, но природата около нас, която просто спираше дъха ни, не остави място на умората. Езерата са изключително красиви, прозрачно сини, вижда се всяка песъчинка на дъното. Пихме вода директно от тях, с шепи, както хората в миналото. Докато лежах на бреговете им за почивка, се почувствах в пълна хармония със себе си и всичко наоколо. Чувството е невероятно и не би могло да се опише с думи, просто трябва да се изживее! Потопихме краката си във водата с температура около 10-12 градуса, за да отморят, което беше още по-хубаво.Срещахме много туристи от България и чужбина по пътя, които също като нас се радваха на природните чудеса, а благодарение на чудесния си английски някои от нас си поговориха с чуждестранните посетители. Вечерта в хижата ни беше последна, затова отново запалихме огън и всички се събрахме около него. Разказвахме си истории и гледахме звездите, радвахме се, че сме на това невероятно място всички заедно!
5 ДЕН, 9 юли. Станахме рано, за да съберем багажа. Днес трябваше да си тръгнем от хижата. Изпразнихме стаите и хижарите ни похвалиха за това, че сме се държали изключително добре. Не че се очакваше друго!Спряхме на минерален басейн в Сапарева Баня. Там беше много хубаво. Тези, които можеха да плуват, поплуваха, а тези, които не можехме, се порадвахме на слънчевите лъчи от шезлонгите и в края на басейна. На всички обаче много ни хареса. Обядвахме, а след това потеглихме към Троян. В автобуса почти се „сварихме”, но стигнахме благополучно пред училище, щастливи, че сме преживяли това приключение.
За мен това пътуващо училище, което ми е второ поред, беше един шанс да преодолея себе си, страховете си, да се опитам да живея на място и по начин, които не са типични за ежедневието ми. И мога да кажа, че успях и дори ми хареса, с което се гордея. Осъзнах, че мога да живея и без Фейсбук, и без телевизия, и без луксовете, които ми предлагат вкъщи. Беше шанс да получа нови способности и да науча много нови неща, да се насладя на прекрасни гледки и места. Но най-важното от всичко за мен беше времето, прекарано с чудесните хора, които бяха на пътуващото училище, защото, както казва нашият водач Емил Христов, „В планината човек показва истинската си същност, само там той е себе си!”Паулина Пенчева
