От 13-ти до 20-ти юни в града ни гостува немска група ученици от побратимения ни град Елванген. Всички те бяха настанени в български семейства при деца от СОУ “Свети Климент Охридски“ и СОУ „Васил Левски“. В моето семейство също имаше гостенче, което донесе много положителни емоции вкъщи. А емоциите започнаха още от сряда следобед, когато посрещнахме групата на паркинга на Общината. Всеки от нас откара „германчето си” вкъщи, за да отпочине след пътуването в горещия ден. Още вечерта обаче открихме динамичната седмица, която предстоеше, с купон, и тъй като миналата година почти всички от нас бяха посетили същите деца и вече се познавахме, това не бе никакъв проблем. Четвъртък и петък бяха дни, посветени на Троян, Ловеч, Орешак и Черни Осъм. В училището за планински водачи всеки от нас имаше шанса да опита да изкачи стената за катерене - с изненада установих, че смелчаците бяха само германчета! В тези два дни посетихме и двете гимназии в Троян, където нашите обменни приятели имаха подсигурен топъл обяд.
Дойде уикендът, обичайно дни за почивка, но не и тази седмица. В съботата всички семейства се събрахме заедно на Айдушкото сборище над село Балканец, където си направихме барбекю, хапнахме и играхме на колективни игри – волейбол, футбол. Вечерта цялата група отидохме заедно на дискотека и видяхме колко бързо нашите немски приятели свикнаха с попфолк музиката и се забавляваха заедно с нас. Въпреки че най-трудната част беше да ги научим да танцуват, както ние го правим, до края на вечерта, или по-скоро в ранната утрин, всички вече владееха някои основни движения в ханша. В неделя всеки имаше възможност да заведе „своето” германче, където пожелае - повечето от нас бяха избрали Крушунските водопади, Етъра или къпане на басейн. Каквато и да е била дестинацията, денят е бил спокоен и интересен за всички.
Когато се събудихме в понеделник, знаехме, че от престоя ни заедно остава още съвсем малко време и затова решихме да го оползотворим подобаващо във Велико Търново, където се разходихме из Царевец и в центъра на града. Струва ми се обаче, че Царевец не беше много възхитителен за повечето от немските ученици и това може би е нормално - заради предишната „тежка“ вечер или пък тъй като те не свързват това място с нищо, за разлика от нас. За сметка на това фабриката за керамика в село Дебнево, в която се отбихме на път за Търново, предизвика интереса им и след като станаха свидетели на производствения процес, някои от тях закупиха сувенири за подаръци вкъщи.
Ето че съвсем неусетно бе дошъл и последният ден от обмена. Вторник оставихме за посещения на музея в Троян, почивка и приготвяне на багаж, защото рано на другата сутрин всички наши гости щяха да си отидат. Във вторник едно от момчетата - Бенедикт, имаше рожден ден и всички се постарахме да го зарадваме с нещо малко, за да направим деня му по-приятен и усмихнат, което още веднъж ми доказа, че всички ние бяхме станали доста близки с тези толкова различни един от друг хора.
Да, наистина различни ... Освен многото поводи за наздравици и смях през тази една седмица, ние имахме възможността да погледнем себе си отстрани, да направим сравнение с връстниците си от друга страна. За да бъда напълно честна, бих казала, че ние - българското младо поколение, с възпитанието, любознателността и поведението си не им отстъпваме по нищо. Контактът с тях ме накара да погледна и на родината си по друг начин. Иначе казано, опознавайки хората, е по-лесно да си направим някои изводи за самите себе си, да оценим качествата си и да си изградим по-ясна представа за света около нас. Престоят на немските ни приятели в нашите семейства ни обогати емоционално и ни остави незабравими преживявания, които с удоволствие бихме повторили при първи удобен случай!
Паулина Пенчева, 10.а клас
