СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Различни трудови акции през годините са ни убедили, че нашето училище никога не е страдало от недостиг на работливи млади хора. Доказват го и двама деветокласници от Б-паралелката – Благовест Кирилов и Димитър Королезов. Те доброволно и без специална покана отделиха два дни, за да освежат с боядисване един от училищните кабинети (през първия ден им помагаше и съученикът им Мартин Акимов). Разбрахме, че момчетата редовно помагат и в други училищни акции – при пренасяне на училищната библиотека, монтиране на съоръжения в двора и т.н. Тяхната бояджийска инициатива беше повод да поговорим за труда, порастването, училищната среда и отговорностите към нея. Оказа се, че освен добри бояджии двамата са и добри събеседници.

Какво бихте отговорили на онези, които ще кажат, че е глупаво да дарявате така труда си на училището?

Благовест: Защо не? И без друго имаме свободно време, а сега, след ремонта, ще е по-приятно за нас и за останалите. Имаме още толкова години да прекарваме в училището. А и за учителите е важно да влизат сред по-добри условия.

Димитър: Това ще го кажат мързеливите хора. Аз също мисля, че обстановката е важна  за обучението. Трябва да ни е приятно тук.

Как оценявате тазгодишните промени в училищната сграда?

Димитър: Много е хубаво на първия етаж, не е като преди. Все едно влязох в друго училище.

Благовест: Дано се запази така. Добре е, че на първия етаж има чешма – сега ще можем да пием вода оттам, вместо непрекъснато да ходим до чешмите в тоалетната, което е малко некомфортно.

От кого зависи да се запази направеното?

Благовест и Димитър: От нас, учениците.

Защо някои ученици се държат различно в различна среда: едни са вкъщи или на по-луксозни места, а други - в училище?

Благовест: Всеки търси изява. Някои просто се правят на интересни, за да им се обърне внимание. Освен това вкъщи има кой да ти се скара, има повече контрол.

Димитър: Тук е мястото да си покажат магариите.

А вие имали ли сте такива периоди?

Благовест: В пети клас нарочно счупих една плочка (още ми стои белегът на ръката). Стана много грозно. Няма смисъл от магарии.

Димитър: Аз на половината училище съм сменил прозорците.

Тогава можем ли да кажем, че междувременно сте пораснали?

Благовест: Да, осъзнаваме повече неща.

С всички ли се случва това порастване през училищните години?

Димитър: Не. Мога да дам примери.

От какво зависи това да се случи?

Благовест: От семейното възпитание.

Димитър: Според мен от самия човек си зависи.

Много ученици в днешно време се хващат някъде на работа. Какво мислите за ученическия труд?

Благовест: Полезно е. Така се учим на много умения, които ще ни трябват по-нататък.

Това не пречи ли на ученето?

Димитър: Понякога.

Коя подготовка за живота е по-важна според вас – уроците в училище или физическата работа след училище?

Димитър: И двете, но е трудно да се съчетават. Образованието ще ме доведе до по-хубава работа, а тя – до повече пари.

Вие помагате много в училище. Пак ще ви попитам – не е ли това прецакване, в края на краищата, има още толкова много хора тук?

Благовест: Хубаво е да се помага. По-добре да ни мислят за добри хора, отколкото за нарушители.

Димитър: В училище знаят, че когато и да ни викнат, сме в готовност.

Разговора води Нели Генкова
Снимки - Иванка Цекова